"На тоя свят съществуват голямо множество чудни и непостижими личности. Гледаш ги - няма нищо, ... , анализираш ги - не намираш нищо, но сляпото щастие се търкаля над тях, пияната съдбина пръска между тях своите дарове и награждава ги с изобилие, .... Чудно! Един от тия щастливи или случайни херои е бил и Нено чорбаджи." Живели Нено и Неновица в материално изобилие и охолство, и духовна пустота и бедност. Родил им се Никола. Израснал в среда на егоизъм, безхаберие и безделие. В него не били възпитавани изконни ценности, а господарско самочувствие и презрение. Дали упадъкът е неизбежен или обществото създава удобна среда за духовно обеднелите чорбаджии?-