"— То се видя. Ей, и ноктите й посиняха — поклати глава майката. — Слушай, Андроне, я иди до Майтани да доведеш дяда попа, че е грехота да я оставим непричестена...". С натежало сърце Андрон тръгва. Нощта е паднала. Студът е сковал. Снегът се трупа и Андрон с мъка си проправя път през преспите. В далечината съзира глутница вълци. Чува техния вой. Ще стигне ли Андрон до дяда попа? Ще се върне ли навреме при своята вярна стопанка? -