"– Днес всичко ще се свърши – бавно се провря мисъл през умът му и той несъзнателно усети болезнено да се свика сърцето му. Стоян се задъхва, сякаш ли го души нещо, ниските почернели греди над него сякаш го потискват, смазват."Клетото сърце на младия момък е разбито, не вижда бъдеще, не открива смисъл. Търси с какво да запълва всяка минута, за да не оставя мислите си да отлитат към болезнената реалност. Подкарва овцете на паша, избягва от хората и среща упование в природата и Балкана. Каква е мъката, която раздира сърцето на Стоян? Ще успее ли да я преглътне и да продължи напред? -